Белезите са видими следи, останали по кожата след нараняване (изгаряне, химическо, механично), тъй като оздравителните механизми на организма се задействат, за да запазят структурната и функционалната цялост на увредената тъкан. Непълното заздравяване може да доведе до образуване на белези, които създават деформация и оставят неестетичен резултат. Белезите се делят на хипертрофични, атрофични, келоидни, следоперативни, постнекротични и рикротични, като белезите от акне са специална категория.

Белезите от акне се появяват в резултат на неправилно заздравяване на кожата от акне и се дължат както на наследствени фактори, така и на неактивно и ненавременно лечение на акне.

Атрофичните белези са белези с атрофирана, тънка кожа на мястото на белега.

Хипертрофичните белези са деформирани белези с голям размер, който не надхвърля границите на първоначалната лезия.

Келоидите са забележимо по-големи, деформирани и излизат извън границите на първоначалната лезия.

ПРИЧИНИ

Образуването на белези се дължи на паралелното действие на функциите анаболизъм и катаболизъм. За да се справи с увреждането, епидермисът създава нови колагенови влакна - влакнест протеин, който възстановява кохезията на кожата. Отлагането на колаген в белезите от акне обаче не се извършва организирано, а по-скоро анархично, което нарушава архитектурата на кожата. По време на оздравяването тялото произвежда много колаген, който създава скеле в кожата. Това повишено производство на колаген се дължи на повишената активност на анаболизма.

В някои случаи на тежко акне при предразположени хора могат да се появят хелоидни белези от акне. Това са прекомерно хипертрофирани белези от акне, които обикновено се появяват по гърба, раменете и гърдите. Хелоидното акне се характеризира с неправилно оформени, големи белези.

Челоидите често се образуват и след нараняване на кожата, като например изгаряне, операция и ваксинация, или след татуиране. Най-често се появяват по гърба, гърдите и шията, както и по брадичката и ушните миди. Най-често засягат по-тъмната кожа и имат особени предпочитания към женския пол и черната раса. Обикновено причините за появата на келоиди са наследствени или се дължат на ендокринни фактори.

ТЕРАПИЯ

Най-разпространените методи за лечение на келоиди са интравенозните (върху келоида) кортизонови инжекции и криотерапията с течен азот. Криотерапията при сравнително малки келоиди действа, като предизвиква силно охлаждане чрез пръскане върху келоидите, които локално некротират и постепенно отпадат. За по-големи келоиди с достатъчен обем има специален метод за охлаждане на келоида отвътре (криошайп).

Другите методи включват силиконови листове, натиск със специална превръзка, затворена превръзка, лазер, интравенозни инжекции с интерферон, лъчетерапия и хирургично изрязване.

Източник: www.edae.gr